Възродена чрез теб
Обичам те, където и да си! –
прошепвам пак пред снимката горещо.
Целувам я, оставяйки следи
от устните си – разтопени свещи.
Тъй всяка нощ, обикнала света,
в лика синовен се заклевам сляпо,
да пазя чист аз храма си душа,
в твоя памет, рожбицо най-свята.
И силата, изпратена към мен,
на хората чрез рими да дарявам,
на тези, що на болката са в плен,
на тези, що с пропукана са вяра.
Та тъжното кандилце с пламък бял
в сърцата ни запали светлината,
да разгори се огънят изтлял,
след загуба изтрил ни добрината.
Повярвам ли, че мога, на мига
мисията своя ще приема,
от кръста, що съм разпната сега,
словата ще подреждам... възродена.
06.07.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
