9.02.2008 г., 13:11

Вземете ми очите

1.2K 0 18
  Вземете ми очите да не видя
  уродливото лице на глупостта,
  как нагло на душите се присмива
  и трови ги със своята злина.

  Сложила раждясала корона,
  сама царица се нарича тя
  и вярва го, когато си го казва,
  потънала в безмерна самота.

  Не е щастлива, само се усмихва
  и просто съществува ей така.
  Велика ли!? Та тя си е незрима -
  една нещасница сервилна на страха. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш добре, определено. Предполагам, че след време ще сътвориш чудесни неща. Само дето ме стряскаш с твоите демони, гримаси и т.н. Не те ли вдъхновяват по-позитивни неща?
  • Комплименти за стиха!
    Браво, Иве!
  • Силен стих! Браво!
  • Браво, Иве! Има я глупостта, и за съжаление ходи по хората! Но какво да се прави! Поздрави за стиха, Иве!
  • Поздравления за мъдрия стих!!!Виждам,че пак си тук...Не позволявай на вдъхновението ти да заспива...ПИШИ!!!Можеш го...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...