Feb 9, 2008, 1:11 PM

Вземете ми очите

  Poetry
1.2K 0 18
  Вземете ми очите да не видя
  уродливото лице на глупостта,
  как нагло на душите се присмива
  и трови ги със своята злина.

  Сложила раждясала корона,
  сама царица се нарича тя
  и вярва го, когато си го казва,
  потънала в безмерна самота.

  Не е щастлива, само се усмихва
  и просто съществува ей така.
  Велика ли!? Та тя си е незрима -
  една нещасница сервилна на страха. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пишеш добре, определено. Предполагам, че след време ще сътвориш чудесни неща. Само дето ме стряскаш с твоите демони, гримаси и т.н. Не те ли вдъхновяват по-позитивни неща?
  • Комплименти за стиха!
    Браво, Иве!
  • Силен стих! Браво!
  • Браво, Иве! Има я глупостта, и за съжаление ходи по хората! Но какво да се прави! Поздрави за стиха, Иве!
  • Поздравления за мъдрия стих!!!Виждам,че пак си тук...Не позволявай на вдъхновението ти да заспива...ПИШИ!!!Можеш го...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...