pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16810
19.10.2017 г., 19:53 ч.

Взривоопасно 

  Поезия » Гражданска
576 0 14

 

 

Пред теб – човечето кибрит,

запалило чуплива клечка,

избухва като динамит

в устата на горяща печка.

 

Разгаря пламъчният ад

отгледаните с его страсти,

превръща ги в конгломерат,

дори за себе си опасен.

 

Опитваш се да загасиш

ти тази злоба нечовешка.

Ще можеш ли да го спасиш

с една подострена надсмешка?

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Магде, твоето присъствие и преценка за написаното винаги са ми били скъпи! Зарадва ме с това, че отново ме посети и коментира!
  • Казала си го... по неповторим начин, поздравления, мила Мария...
  • Благодаря ти, Валя! Всеки, решил да надникне в поетичната ми страничка е добре дошъл!
  • Много остроумно, Мария! Хареса ми!
  • Силвия, радва ме постоянството, с които посещаваш страничката ми и на милите коментари, с които ме награждаваш винаги! Искрено ти благодаря!
  • Много е хубаво стихотворението ти, Мария!
  • Стихотворението се роди от една реплика на Меги Гювенал за човечетата-кибрит, които всеки е срещал в живота си. Веднага усетих, че това ще стане тема за ново вдъхновение. Фактът, че се спирате тук, приятели, е за мен показателен, че донякъде от своя си творчески ъгъл на виждане съм се справила. Опитвам се наистина да разширя тематичния диапазон и съм радостна, че го забелязвате.
  • Ключът е в самите нас. Никой не може да ти помогне, ако не си помогнеш сам. Благодаря ти за удоволствието да прочета!
  • Добре си опознала тези лесно запалими човечета, Мария.
    Замислих се над въпроса ти...
    Разширяваш диапазона на темите в поезията си
    за което те поздравявам.
  • Единственото, което ти остава, е да спасиш себе си... като се отдалечиш от него и го оставиш да се саморазрушава... Тъжничко е, но много такива лесно запалими човечета има около нас.
    Благодаря ти, че се поспря при мен, вики!
  • Едва ли... Хубаво стихотворение.
  • За съжаление, въпросът в края на стихотворението не е риторичен и няма да доведе до желаната промяна и омиротворяване на човечето-кибрит. Но искрено ви благодаря, че се поспряхте при мен, момичета!
  • Не знам. Струва си да се опита.
  • Хареса ми, Мария!
Предложения
: ??:??