xxx
524
0
0
Във света - полуспуснат от болка клепач -
ний сме само сълзата по скулите.
Есента ни примамва във люлка от плач
посред кротката сянка на дюлите.
Тишината ни скътва в гнездо от лъчи
и превързва ни болките скришни.
Ние дълго, отчаяно дълго мълчим
в самотата на проза излишна.
Вятър пее ни зло - неочаквано див -
и луната със кикот ни стряска.
Всеки може със някого да е щастлив,
ако хвърли напук свойта маска
и помисли, поиска, посее Добро
във внезапния шепот на дните -
синьо цвете на нежно невръстно стебло
да му пази от болки мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
