враната (Маргарита Василева)
156 5525
5.06.2008 г., 9:22 ч.

Ябълката... 

  Поезия
603 0 8

Ябълката умря през пролетта.

Удряха с брадва

и чудно -

от раната не падаха спомени.

Тя беше жива.

Все ми показваше "правия път"-

към слънцето.

Но корените бяха здраво във земята,

не можеше да бъде с мен.

Аз тръгвах в нощите към нея

с тъгата си.

И знаех, че е там.

И е добра.

Когато безобична съм била,

си късах есенно листо

и в малкото му слънце бе събрана

най-нежната любов -

безкористна и непонятна.

Тя каза, че такава трябва да е любовта.

Тя каза - простите неща са радостта,

- едно небе над теб

- да бъдеш скъп на някого

и винаги прегръдките да са от обич.

Едно да липсва - и животът е пустиня.

Тя беше само ябълка,

не беше къща,

но в нея можех да се приютя...

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??