Ябълката...

5.06.2008 г., 9:22 ч.

Поезия

666 0 8

Ябълката умря през пролетта.
Удряха с брадва
и чудно -
от раната не падаха спомени.
Тя беше жива.
Все ми показваше "правия път"-
към слънцето.
Но корените бяха здраво във земята,
не можеше да бъде с мен.
Аз тръгвах в нощите към нея
с тъгата си.
И знаех, че е там. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ябълката...

Искате да прочетете повече?

Предложения