Дали били́ сме с теб един за друг
или съдбата не направи грешка?...
И стон отеква като празен звук
от любовта, погледната с насмешка;
минава тихо над погребан взор
в руините на чувства и години;
потъва във дъждовния простор
на две очи – така копнежно сини.
Дали ще може да се върне пак
онази – незавършената клетва,
съзряла тайно в бъдещето знак?...
Съмнението във душата светва! ...