Дали били́ сме с теб един за друг

или съдбата не направи грешка?...

И стон отеква като празен звук

от любовта, погледната с насмешка;

минава тихо над погребан взор

в руините на чувства и години;

потъва във дъждовния простор

на две очи – така копнежно сини.

Дали ще може да се върне пак

онази – незавършената клетва,

съзряла тайно в бъдещето знак?...

Съмнението във душата светва!

Животът ми – горчивосладък сос

във ястия, безсрамно подлютени

от неизменно простичък въпрос:

Със теб един за друг ли сме родени?!