Ябълката
770
0
0
Дали били́ сме с теб един за друг
или съдбата не направи грешка?...
И стон отеква като празен звук
от любовта, погледната с насмешка;
минава тихо над погребан взор
в руините на чувства и години;
потъва във дъждовния простор
на две очи – така копнежно сини.
Дали ще може да се върне пак
онази – незавършената клетва,
съзряла тайно в бъдещето знак?...
Съмнението във душата светва!
Животът ми – горчивосладък сос
във ястия, безсрамно подлютени
от неизменно простичък въпрос:
Със теб един за друг ли сме родени?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
