Ягодовото сърце на юни
Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.
Можем ли да прекроим, по мяра,
раните, на утрето да пасват?
Обич и надежда, болка, вяра...
Болести, които се израстват...
И остава глад. И нищо лично.
Златен зъб оголва суетата.
И закоравяло, и цинично,
три за грош продаваме сърцата.
Толкова ли бързо остаряхме?
Няма принц. И кой да ни целуне?
Бяхме млади, любихме, копняхме...
Лято, шепа ягоди...И юни..
Някъде, сред прашните тетрадки,
мярва се усмивка, на момиче...
В сънища, накъсани и кратки,
то лети. И вярва, и обича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
