Anita765 (Ани Монева)
297 11768
10.01.2018 г., 22:56 ч.

Якето на татко 

  Поезия » Друга
601 8 17

Видях един клошар със якето ти, татко,

и нещо в мен душата преобърна.

Не беше самота, а онзи силен вятър,

когато взе те и назад не върна.

 

Изтичах, спрях го, питах го, не е ли гладен,

а той учудено така се сепна.

Погледна ме и после якето приглади,

и двамата се чувствахме нелепо.

 

И двамата стояхме срещнали очите.

Той гледаше ме с поглед тъжно-празен,

пък моите до дъно в дрехата му впити,

а помежду ни тишината лазеше.

 

Не знам дали не мина време – цяла вечност,

или наместих някак си душата.

Въздъхнах, че човекът е поне облечен,

а аз – минаващата непозната.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??