Anita765 (Ани Монева)
296 11762
Jan 10, 2018, 10:56 PM

Якето на татко 

  Poetry » Other
647 8 17

Видях един клошар със якето ти, татко,

и нещо в мен душата преобърна.

Не беше самота, а онзи силен вятър,

когато взе те и назад не върна.

 

Изтичах, спрях го, питах го, не е ли гладен,

а той учудено така се сепна.

Погледна ме и после якето приглади,

и двамата се чувствахме нелепо.

 

И двамата стояхме срещнали очите.

Той гледаше ме с поглед тъжно-празен,

пък моите до дъно в дрехата му впити,

а помежду ни тишината лазеше.

 

Не знам дали не мина време – цяла вечност,

или наместих някак си душата.

Въздъхнах, че човекът е поне облечен,

а аз – минаващата непозната.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??