LONTANA (Даша)
246 1356
10.04.2009 г., 11:11 ч.

Ярост 

  Поезия » Друга
1172 0 15

 

 

Спи градът,

притихнал в тъмното.

В нощта земята разлюля се,

разтърси гръб,

яростно и гневно заръмжа.

Гърч след гърч.

Сред грохот,

тътен,

трясък,

ужас,

срина се градът.

Пристъпи утрото.

В развалините ровят хора.

Обезумели,

с надеждица последна

търсят

остатъци живот

сред тежки късове бетон

и арматура,

с железни пръсти

сочеща нагоре.

Викове, развалини...

Сред тях притисната стърчи

замлъкнала завинаги китара

с гръбнак пречупен,

разкъсано мече от плюш,

обувка на жена.

Червена,

с ток висок.

Кракът го няма.

Няма го момчето,

да погали струните

на онемялата китара.

Без ръце детето,

дори във вечния си сън,

не ще прегърне своето мече.

Студена е жената,

отметнала назад глава.

Няма да опъне сластно

по финото бедро

чорап копринен,

с обувките червени,

да преметне страстно крак,

танго да затанцува с Него.

Мъжът обезумял,

сред арматурата прегръща

обувка,

плюшено мече

и онемялата китара,

Остатъци

от техните

погребани

под развалини

животи.

И безутешно хлипа.

Земята гневно

пак го разлюлява...

 

 

NB!

Поводът за написването е земетрението в Италия, а не случки и събития в сайта.

 

 

© Даша Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??