Ярост
Спи градът,
притихнал в тъмното.
В нощта земята разлюля се,
разтърси гръб,
яростно и гневно заръмжа.
Гърч след гърч.
Сред грохот,
тътен,
трясък,
ужас,
срина се градът.
Пристъпи утрото.
В развалините ровят хора.
Обезумели,
с надеждица последна
търсят
остатъци живот
сред тежки късове бетон
и арматура,
с железни пръсти
сочеща нагоре.
Викове, развалини...
Сред тях притисната стърчи
замлъкнала завинаги китара
с гръбнак пречупен,
разкъсано мече от плюш,
обувка на жена.
Червена,
с ток висок.
Кракът го няма.
Няма го момчето,
да погали струните
на онемялата китара.
Без ръце детето,
дори във вечния си сън,
не ще прегърне своето мече.
Студена е жената,
отметнала назад глава.
Няма да опъне сластно
по финото бедро
чорап копринен,
с обувките червени,
да преметне страстно крак,
танго да затанцува с Него.
Мъжът обезумял,
сред арматурата прегръща
обувка,
плюшено мече
и онемялата китара,
Остатъци
от техните
погребани
под развалини
животи.
И безутешно хлипа.
Земята гневно
пак го разлюлява...
NB!
Поводът за написването е земетрението в Италия, а не случки и събития в сайта.
© Даша All rights reserved.
