Ярост
И ето - заграчиха пак срещу мене,
че бил съм "такъв"
или "онакъв". Че съм нямал
поетова, собствена кръв.
Че миришел на мухъл стихът ми.
И че ми липсвало кредо.
Че ограбил съм чужди неволи.
Че съм на образи беден.
Ще грачат - защо да не грачат?
Не съм аз от тия мъже,
които са вътре - в играта.
И после - не съм протеже.
Баща ми не беше поет, ни писател.
И властник не беше.
Така, че ласкатели нямам -
със нюх безпогрешен
да шушнат на тоя или пък оня
за моя "талант",
или да разнасят слуха,
че "отгоре" съм имал гарант.
Грачете! Сам знам колко струвам.
От вас не се плаша.
Макар че след вашия грак, тук и там -
ще поседнат на чаша
мекерета и сноби, и моето име ще спрягат
с насмешка и злъч,
доволни че пак съм захвърлен от всички
в далечния тъч.
Не чакам от никого помощ. Така че грачете!
Хулете!
Но някой ден Видов ще дойде часът
и на мойте куплети.
Тогава - дано да съм жив, да ви чуя -
със славеев тон
сегашния грак ще смените...
Пак вие да сте камертон.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не заслужават твоите куплети,
но мъничко ще ти олекне,знам,
на пук на тях пиши,пиши Поете,
най-силен е боецът щом е сам.
Извинявам се,че си позволих да напиша този стих тук,но темата ме върна години назад и реагирах спонтанно. -
Ена, съжалявам, но за разлика от 90% (минимум) от хората тук - АЗ коментирам творбата абсолютно обективно, независмо на кой е и каква е, стараейки се единствено, ако мога, да помогна (такъв човек съм си)! Изразявам лично мнение, на което държа и се въздържам да коментирам чужди коментари, ако не са обърнати - вече - по мой адрес! Позволявах си да го правя в началото - разбрах, че е неправилно и води само до разпри. Не ме интересуват никакви „свещени троици“, (дори не съм и християнка), бермудски триъгълници, давидови звезди и каквито и да било още тъпоъгълници... (колкото повече ъгли - толкова по - тъпи
). Това нещо се доказва от факта, че когато някой бъде нападнат, а не отсъден отрицателно - НАПАДНАТ (защото някои хора се грижат в сайта да не е безинтересна, идилична атмосфера на любовна и философска поезийка и т.н.) - независимо симпатиите, които храня, или не - не си позволявам да се меся! Също научих, че е грешно! Ако намеквате, или натвърдвате, че възраста ми тук е фактор - първо: как така се научавам по-бързо кое - как трябва да става и второ: сигурна съм, че съм права в твърдението си, тъй като съм надрастнала илюзията, че тези, които ме плюят са низша твар и нямам нужда от обожание пък било то и тяхното (в интерес на истината от тяхното - най-много). ИМАМ, защото съм човек и то на изкуството. Моята позиция няма да се промени и се чувствам излишно усмивана за честният си коментар. Когато давам отрицателна оценка - АЗ не нападам, подчертавала съм го милиони пъти, защото душевните струни тук - са по-нежни от паяжинена нишка (или може би са нервите...). Винаги се обосновавам - от къде аджеба иде тва недоволство. Правя всичко това, защото фалшивата усмивка е нещото, което презирам на този свят. То е обратното на това, което се опитвам да сторя. Аман от фалшиви хора (не визирам никого конкретно)! И после - защо света отива надолу... Погледнете себе си - преди да съдите другия! Аз го правя много задълбочно и прецизно, защото уважавам чуждата личност! Извинявам се на г-н Тепешанов, че това се случва на негов терен, но не търпя да ме обиждат и да си мълча - още не съм го надрастнала и се възползвам от човешкота си право да се защитя, вярвам, че ще ме разберете. Светлина и Мир -С -
Приветствам и подкрепям позицията, отстоявана в тази творба. Да, справедливостта трябва да възтържествува, но честичко се убеждаваме, че това съвсем не е превърнато в неотменимо правило. Срещу изповядвани истини и споделяни от душа идеали, маршируват неуморно човешката завист и злоба, с целия си арсенал от лъжи, клевети, интриги, безпринципно - мимикрираща адаптивност и... списъкът е прекалено голям, а и всеки от нас, по един или друг начин го е изпитвал на собствения си гръб. Поетът няма такива оръжия. Има своето перо и изключителната способност да се надсмее първо над себе си. В тези две качества е и неговата най-голяма сила. Насмешката, обърната и насочена срещу злото е в състояние до голяма степен да го обезсили и съхрани личността на поета. Друг е въпросът, колко дълго той, ще успява да си служи с нея. Затова ли стихото е наречено Ярост? Поетът предал ли се е?
А Видов ден идва винаги. Персонално. И то по един, съвсем естествен начин...
Не чета, кой знае колко неща, тук, в сайта, затова се радвам, че все пак не пропуснах тази творба. Драго ми бе, г-н Тепешанов! -
След този коментар, просто няма какво да кажа...
Повече инструкции не са ти нужни (леле, ще се скъсам от смях, извинявай)
Може би само това - свиркай си и да не ти пука!
А, и още нещо - тези, за които е написан стиха, няма да те разберат... това е "свещената тройка" (ако все още не си разбрал, де) )))))))) -
„Не чакам от никого помощ. Така че грачете!
Хулете!
Но някой ден Видов ще дойде часът
и на мойте куплети.
Тогава - дано да съм жив, да ви чуя -
със славеев тон
сегашния грак ще смените...
Пак вие да сте камертон.“
противоречите си! Ако не ви интересува чуждото мнение/оценка, защо тогава Егото ви крещи - дълбоко ранено... Останалата част от стихото ми хареса - не трябва да подменяме себе си според чуждите изисквания. Но не се залъгвайте, че нямате нужда от одобрение и храна за Егото си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Хулете!
Но някой ден Видов ще дойде часът
и на мойте куплети.
Тогава - дано да съм жив, да ви чуя -
със славеев тон
сегашния грак ще смените...
Пак вие да сте камертон."
Уви, обикновено става точно така...
Поздравления за вълнуващата поезия!