Ярост
И ето - заграчиха пак срещу мене,
че бил съм "такъв"
или "онакъв". Че съм нямал
поетова, собствена кръв.
Че миришел на мухъл стихът ми.
И че ми липсвало кредо.
Че ограбил съм чужди неволи.
Че съм на образи беден.
Ще грачат - защо да не грачат?
Не съм аз от тия мъже,
които са вътре - в играта.
И после - не съм протеже.
Баща ми не беше поет, ни писател.
И властник не беше.
Така, че ласкатели нямам -
със нюх безпогрешен
да шушнат на тоя или пък оня
за моя "талант",
или да разнасят слуха,
че "отгоре" съм имал гарант.
Грачете! Сам знам колко струвам.
От вас не се плаша.
Макар че след вашия грак, тук и там -
ще поседнат на чаша
мекерета и сноби, и моето име ще спрягат
с насмешка и злъч,
доволни че пак съм захвърлен от всички
в далечния тъч.
Не чакам от никого помощ. Така че грачете!
Хулете!
Но някой ден Видов ще дойде часът
и на мойте куплети.
Тогава - дано да съм жив, да ви чуя -
със славеев тон
сегашния грак ще смените...
Пак вие да сте камертон.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
). Това нещо се доказва от факта, че когато някой бъде нападнат, а не отсъден отрицателно - НАПАДНАТ (защото някои хора се грижат в сайта да не е безинтересна, идилична атмосфера на любовна и философска поезийка и т.н.) - независимо симпатиите, които храня, или не - не си позволявам да се меся! Също научих, че е грешно! Ако намеквате, или натвърдвате, че възраста ми тук е фактор - първо: как така се научавам по-бързо кое - как трябва да става и второ: сигурна съм, че съм права в твърдението си, тъй като съм надрастнала илюзията, че тези, които ме плюят са низша твар и нямам нужда от обожание пък било то и тяхното (в интерес на истината от тяхното - най-много). ИМАМ, защото съм човек и то на изкуството. Моята позиция няма да се промени и се чувствам излишно усмивана за честният си коментар. Когато давам отрицателна оценка - АЗ не нападам, подчертавала съм го милиони пъти, защото душевните струни тук - са по-нежни от паяжинена нишка (или може би са нервите...). Винаги се обосновавам - от къде аджеба иде тва недоволство. Правя всичко това, защото фалшивата усмивка е нещото, което презирам на този свят. То е обратното на това, което се опитвам да сторя. Аман от фалшиви хора (не визирам никого конкретно)! И после - защо света отива надолу... Погледнете себе си - преди да съдите другия! Аз го правя много задълбочно и прецизно, защото уважавам чуждата личност! Извинявам се на г-н Тепешанов, че това се случва на негов терен, но не търпя да ме обиждат и да си мълча - още не съм го надрастнала и се възползвам от човешкота си право да се защитя, вярвам, че ще ме разберете. Светлина и Мир -С
