Язон и Медея
Понеже беше време на война,
мъже препълваха галерите,
заспиваха до дългите весла,
не злато, смърт вещаеха планетите
(течеше пот по гладките тела -
Колхида бе посока на надеждите)
Оракулът твърдеше, че е сън.
От билките. От някаква омая.
Сънувам го, че слиза на брега,
достигнал моят храм накрая.
(събуждам се! не е шега?!
о, как поисках да ме опознае!)
По кожата му се стопяваше солта,
а в очите му се раждаха пожари...
Зад него залезът гореше в ореол -
мъж изваян в рамка от корали
(и с дрезгавия писък на сокол
нощта първична страст запали)
А някъде зад мен изгря луна
и лъч обагри древните олтари
Отразяват се фенери в тихата вода,
разтвори нежно олеандърът воали
(усети ме със всичките си кости,
горещ, по кожата ми се разля)
с ароматът меден на орлови нокти.
Жасмин свенлив въздъхна нейде
и с извивката на нежно дива котка
се отпуснах бавно на колене...
(с камбанен звън и топли нотки
увисна мракът после до безвремие...)
***
Не в битка опознах античния герой
Позна жената в мен, това ми стига -
да стене в звездния си връх...
- Ти си Дарът златен на Колхида
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
старогръцките легенди винаги са ми били предизвикателство, Бени
-
Умееш с няколко точни щриха и замаха на поетичната четка да нарисуваш впечатляващи картини и чувствени сцени!... Поздравления, Жени!
-
Реверанс, мосю
Приятен и на Вас! -
Ха- хаа! Значи, все пак трябва да се мине през Париж. Дано пуснат фините неща на разпродажба...
:D
Приятен ден, мадам! -
Безжичен, няма как да прочета коментара ти като излишен патетизъм, защото възприемам нещата по същия начин. Благодаря ти за позитивизма, който остави тук... понякога е нужна дума или две, за да зарадваме някого... с многото думи исках да кажа, зарадва ме
-
о, Боже мой! о, Боже мой!...
(затръшках се щастливо)
да ме беше влачил див порой/
щях ли да съм тъй "красива")
мама гневно ще рече (и с право)
- къде си тръгнала, Дафино?!
с коженото яке и ботуши
ще ти трябва нещо, тъй, по-фино!))
....
и мое, Жан -
Франция тясна за мойта душа е.
Оттука дочувам Олимп ни зове.
Леля ми Хера ще ни венчае.
Мама със сълзи за мен ще реве...
Но после щом идем в чертозите мои
останем ли значи веднъж насаме
вместо амброзия, спътнице моя
веднага ви нося еспресо кафе!
Удоволствието е мое, Жени -
И стихотворението (забелязах го, но чаках коментарите), и коментарите са много, много интересни и навлизащи в човешкото по-дълбоко. А щом има от всичко това, което е тук (познание, интерес, откривателство, култура, страст към истински ценности), съм спокоен за по-младите поколения, и за България. Дано не се схване като излишен патетизъм това писание. Просто Ви се радвам.
-
ярка мълния раздра небето
над границата всичко се смълча
и докато мисля за еспресо,
и бутилка с ледена вода,
мощен гръм и конски тропот
на две разцепи потната тълпа
Коленете ми се подкосиха,
вихър от помитащи крила
(нещата май че се влошиха!)
ме запрати...о, Боже мой! като вълна
под лявото копито на Пегас
и дочувам като във мъгла:
Свестете се, мадам!
Тръгваме за Монпарнас!))))) -
Тогава Зевс разтърси небесата:
- Язоне, стига пазари се със жената!
Изпращам ти един игрив Пегас
направо си я взимай за у вас -
редуваха се пек и дъжд
а границата диша в карантина
до мене някакъв си мъж
така описа цялата картина,
о, Богове! изтръпнах изведнъж -
през границата няма да премина!
спрях двигателя на буйния си кон
надежда всяка си замина...
тук ще спя, помислих си със стон
и се размечтах за питие с маслина
до мене мъж, май се казваше Язон,
ме пита: Харлито-то, мадам?!
Целувам ви ръка с поклон...
Цената му?! бих искал да я знам
...
Благодаря, Жан -
Велина, толкова ме зарадва,че се отби при мен... така като се гледам съм замаяна от много дълго време взаимността винаги води до това и е най-истинският ендофин...
Ники, благодаря за добрата дума -
На Кулата съм, сложил съм си шлема
и Руното съм метнал на гърба.
Топи се ламарината от жега
а, "Арго" е останал без вода.
Язоне - като тръгнах рече мама -
с Медея ти въобще не говори,
че чува се Короната е хванала
и ходило у тях е РЗИ...
:D -
Опияняващ стих! С интерес попрочетох някои неща... и усетих изповедта на Медея – опиянена или не; то любовта така ни омайва, че на колене и във върхове все сме замаяно побъркани.
-
Красиво е Жени!!!
Браво! -
Отдавна знам, че харесваме една и съща музика благодаря, че спря при мен отивам да ти гостувам и да наваксам след дългото отсъствие
-
любими. Някъде между галерите и Шопен- времето е просто изоставане или изпреварване на чувствата, а танцът е любов. Благодаря, Жени!
-
Разбрах те по единствения възможен начин, Краси
https://www.youtube.com/watch?v=PPhTVt4ZpLU&list=RDXA6WSrazyRs&index=9 -
С няколко такта върху кухото стебло на тръстиката пресъздаде една симфония на сладката страст - най-сладка по време на война - както искаш ме разбирай, Жени
-
на границата, прах и пепел...
под мене Харли-то ръмжи...
почти изгубена съм като Гретел)
о! небеса! започва да ръми
дочувам мъжки глас... пороят плисва
свалям каската, косата ми се вее
защо ли все за гръцки митове си мисля?!)
ех, навярно търсят някоя Медея)
...........
Благодаря, Жан-Кристоф -
Мадам, да не би да чакате с мен на гръцката граница?
Хубав стих -
Дейка, благодаря ти, зарадва ме
Ех, Васко... ех, този стон
Стойчо древногръцкия мит в тази му част е в друг стих. Благодаря ти, че прочете.
Брин, благодаря за коментара, зарадва ме
Кари... изненада ме и тази изненада е толкова приятна, стопли ме
Иване, благодаря ти от сърце -
Умело пресъздадена антична приказка! Поздравления!
-
Каква страст, какво желание... "...а в очите му се раждаха пожари... мъж изваян в рамка от корали... И Луната ще запали даже този Язон
-
Язон,подобно на Одисей
е бил тогавашен плейбой...
Чевръсто прелъстил е Медея,
изоставил я!Значи е герой?! -
Ех, защо не съм Язон,
да я опозная...
до стон! 💗💗 -
Красота!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
