Язон и Медея
Понеже беше време на война,
мъже препълваха галерите,
заспиваха до дългите весла,
не злато, смърт вещаеха планетите
(течеше пот по гладките тела -
Колхида бе посока на надеждите)
Оракулът твърдеше, че е сън.
От билките. От някаква омая.
Сънувам го, че слиза на брега,
достигнал моят храм накрая.
(събуждам се! не е шега?!
о, как поисках да ме опознае!)
По кожата му се стопяваше солта,
а в очите му се раждаха пожари...
Зад него залезът гореше в ореол -
мъж изваян в рамка от корали
(и с дрезгавия писък на сокол
нощта първична страст запали)
А някъде зад мен изгря луна
и лъч обагри древните олтари
Отразяват се фенери в тихата вода,
разтвори нежно олеандърът воали
(усети ме със всичките си кости,
горещ, по кожата ми се разля)
с ароматът меден на орлови нокти.
Жасмин свенлив въздъхна нейде
и с извивката на нежно дива котка
се отпуснах бавно на колене...
(с камбанен звън и топли нотки
увисна мракът после до безвремие...)
***
Не в битка опознах античния герой
Позна жената в мен, това ми стига -
да стене в звездния си връх...
- Ти си Дарът златен на Колхида
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
Приятен и на Вас!
