Имам си самотно ъгълче в сърцето.
Пазя го от всички.
То е само мое.
Там събирам тайно шепот на тревички,
усмивка на цвете,
съня на прибоя.
Надеждите крия, страховете смешни,
съмнения болни
и копнежи сини,
мили и неволни,
праведни и грешни
мигове невинни.
Самотното ъгълче лъч ми е. Утеха.
Често там се свивам
кротка и щастлива.
Вечни, стари истини мъдро преоткривам,
събуждам успеха.
И оставам жива.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Светло да ти е, Нина!