Имам си самотно ъгълче в сърцето.
Пазя го от всички.
То е само мое.
Там събирам тайно шепот на тревички,
усмивка на цвете,
съня на прибоя.
Надеждите крия, страховете смешни,
съмнения болни
и копнежи сини,
мили и неволни,
праведни и грешни
мигове невинни.
Самотното ъгълче лъч ми е. Утеха.
Често там се свивам
кротка и щастлива.
Вечни, стари истини мъдро преоткривам,
събуждам успеха.
И оставам жива.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
