yotovava (Валентина Йотова)
2517 21046
16.07.2010 г., 12:00 ч.

Юлска жега 

  Поезия
942 0 17

Аз съм оня без памет и минало
и надзъртам в стъклото ти нощем.
Десет пъти пребродих колибите,
за да спра върху твоята точно.

Ти ли обичник върза в ръкава ми
и тропоса с игла от босилек
оня дъх на планинска дъбрава,
на гърдите ти сладкото вино?

Ти ли сън ми изпрати неверен,
та до трети петли да те будувам?
Черен бях, ставам по-черен,
луд полудял съм, лудувам!

Вие в мене сега единакът.
Аз съм тук и не искам да тръгвам
да броя оня път наобратно
през поветица, троскот и тръни.

По копринния дъх на комините,
дето зави се гайтанено,
пращам вест, че отдавна преминах
от девето в десетото царство.

И ме чакай. Ще падна в нозете ти
слаб от жажда, от страст безпредметен.
Ако Господ диктува куплетите,
вероятно е мислил за тебе!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??