22.07.2020 г., 21:53

Юлско

1.3K 2 6

Със рижи плитки, с луничава кожа,

посрещам лятото с фонтанни пръски.

Лениво време... Всичко е възможно.

По пясъка следите бягат дръзки.

 

Морето ми говори. И се смее.

Премята бризът плажната ми шапка.

Очаквам сладоледената фея,

да блесне във възторжената капка,

 

солена, като нощите през юли

и тъмносиня, с пулса на небето.

Във мен бушува лятото, не чу ли?

Като корали устните му светят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...