Със рижи плитки, с луничава кожа,
посрещам лятото с фонтанни пръски.
Лениво време... Всичко е възможно.
По пясъка следите бягат дръзки.
Морето ми говори. И се смее.
Премята бризът плажната ми шапка.
Очаквам сладоледената фея,
да блесне във възторжената капка,
солена, като нощите през юли
и тъмносиня, с пулса на небето.
Във мен бушува лятото, не чу ли?
Като корали устните му светят.
© Нина Чилиянска Всички права запазени