22.07.2020 г., 21:53

Юлско

1.3K 2 6

Със рижи плитки, с луничава кожа,

посрещам лятото с фонтанни пръски.

Лениво време... Всичко е възможно.

По пясъка следите бягат дръзки.

 

Морето ми говори. И се смее.

Премята бризът плажната ми шапка.

Очаквам сладоледената фея,

да блесне във възторжената капка,

 

солена, като нощите през юли

и тъмносиня, с пулса на небето.

Във мен бушува лятото, не чу ли?

Като корали устните му светят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...