Юлско, първо
Увяхват на липите цветовете в мрака
и в тях се ражда крехък аромат...
Недей поглежда настрани, почакай...
Погледни... Не съм пореден непознат...
Позволи ми пак до тебе да поседна.
Не отмятай ти от мене своята ръка.
На плочките се стича капка ледна...
Погледни ме, от очите заваля.
И виждаш ли онази нощна пеперуда
как търси и се лута да намери светлина...
Аз търся в теб сърцето мое до полуда...
Погледни нагоре пълната луна...
За нас тя свети в своята потайност,
без да пита защо сме двамата сами.
И вперила си в мен очи омайни...
Погледни ме, чакаш ме нали...
А ти ще впериш поглед в мен накрая...
Ще ме докоснеш тихо с устни от разкош.
Ще ме прегърнеш нежно до забрава...
Прошепваш... Остани и тази нощ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
