icohim (Христо Стоянов) icohim (Христо Стоянов)
5 182
Jul 2, 2022, 12:01 PM

Юлско, първо

  Poetry » Love
1.4K 1 2

Увяхват на липите цветовете в мрака

и в тях се ражда крехък аромат...

Недей поглежда настрани, почакай...

Погледни... Не съм пореден непознат...

 

Позволи ми пак до тебе да поседна.

Не отмятай ти от мене своята ръка.

На плочките се стича капка ледна...

Погледни ме, от очите заваля.

 

И виждаш ли онази нощна пеперуда

как търси и се лута да намери светлина...

Аз търся в теб сърцето мое до полуда...

Погледни нагоре пълната луна...

 

За нас тя свети в своята потайност,

без да пита защо сме двамата сами.

И вперила си в мен очи омайни...

Погледни ме, чакаш ме нали...

 

А ти ще впериш поглед в мен накрая...

Ще ме докоснеш тихо с устни от разкош.

Ще ме прегърнеш нежно до забрава...

Прошепваш... Остани и тази нощ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0