icohim (Христо Стоянов) icohim (Христо Стоянов)
5 182
Jul 2, 2022, 12:01 PM

Юлско, първо

  Poetry » Love
1.4K 1 2

Увяхват на липите цветовете в мрака

и в тях се ражда крехък аромат...

Недей поглежда настрани, почакай...

Погледни... Не съм пореден непознат...

 

Позволи ми пак до тебе да поседна.

Не отмятай ти от мене своята ръка.

На плочките се стича капка ледна...

Погледни ме, от очите заваля.

 

И виждаш ли онази нощна пеперуда

как търси и се лута да намери светлина...

Аз търся в теб сърцето мое до полуда...

Погледни нагоре пълната луна...

 

За нас тя свети в своята потайност,

без да пита защо сме двамата сами.

И вперила си в мен очи омайни...

Погледни ме, чакаш ме нали...

 

А ти ще впериш поглед в мен накрая...

Ще ме докоснеш тихо с устни от разкош.

Ще ме прегърнеш нежно до забрава...

Прошепваш... Остани и тази нощ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0