Юни
Юни
Препусна нощта.
Звездите скриха лица и заплакаха.
Искам да си щастлив
и аз да имам вина за това.
Морето шуми.
Влакът на гарата свирва. Не чака.
И вали,
и вали,
и вали...
И си в мен.
И е бяла нощта.
Тя към утрото тича,
и завива очите ми с образи.
Дъхът ти се стича в рисунка по мен...
Как желаеш момичето... онова, което е ничие.
И прегръщаш деня -
моя ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
