Юни
Препусна нощта.
Звездите скриха лица и заплакаха.
Искам да си щастлив
и аз да имам вина за това.
Морето шуми.
Влакът на гарата свирва. Не чака.
И вали,
и вали,
и вали...
И си в мен.
И е бяла нощта.
Тя към утрото тича,
и завива очите ми с образи.
Дъхът ти се стича в рисунка по мен...
Как желаеш момичето... онова, което е ничие.
И прегръщаш деня -
моя ден.
© Надежда Маринова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
