Юри и вещиците, но не от Истуик
Това е дълга приказка, от безконечните.
От тези, дето се разказват през сълзи.
От нея носи се магия, страст и нежност.
История за мъж и три жени.
Не знам къде ги срещнала Съдбата.
На поетична сбирка или селския мегдан.
Но както често във живота става,
видели се и паднали в капан.
На любовта!-ще кажете и ще сте прави!
Към виното и сочните ребра,
към нощите по тучните дъбрави,
към водопадите и кроасана с шоколад.
Те-сластни и лениво натежали.
Той-с потник бял и торс на Аполон.
Три диви котки, в скута му се галели
сред аромат на жълт кантарион.
Така, задоволени и щастливи
отдавали се на изгарящата страст.
Поделяли си чашите дайкири,
мекици пържели му и отделни сто неща.
Един единствен път се помрачила
идилията. Някак си от раз.
На белия му потник (от червило)
явила се съмнителна следа.
Спогледали се дивите тигрици,
а мракът се пропукал от печал.
"Не ти ли стигат нашите мекици,
че друга да ти пържи си желал!?"
Надвиснал черен облак над земята.
Небето се разтворило. От бяс.
А той ги гледал как потъват в мрака
върху гърба на прелестен Пегас.
Не зная как завършила историята,
но казват, че ги виждат по света-
три Еви и Адам да се скитосват
самотни, по смокинови листа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
