За Апостола е трябвало, народе…
Черен гарван молел опрощение,
ледено бесило там треперело.
Още жив, а хората в забвение
пратили го – пушките немеели.
Ех, народе лесно ли заспивал си
в тая февруарска нощ – последната?
Той на деветнадесети тръгва си,
за да отлети душата – светлата.
После ще възпяваш го – Великият
и до днес ще кичиш се с делата му.
Цял народ, но никой не опитал е
него да освободи, мечтата му!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
