8.02.2024 г., 6:03  

За атлантиците у нас

549 0 0

Имате се за умни, но имате памук в главата.
Не знаете що е истина, що е лъжа.
Утайките сте на обществото, но се имате за каймака.
За хора като вас трябва съд и присъда.

 

Имате се за умни, но с гъши пух ви е пълна главата.
Страх ви е от свободата, криете се от дебати и избирате войната, 
защото сте заслепени от его и не виждате по-далеч от носа.
Безпринципни нагаждачи сте, искате да ограничите човешката свобода.

 

Ненавист и жлъч излиза от вашата уста, но поне се засрамете, 
ако имате капка самоуважение. За пет пари майка си ще продадете.
За бъдещето на народа си не мислите, нито пък за мира,

защото искате да се извисявате над хората и да се опиянявате от властта.

 

Имате се за недосегаеми, но историята ще ви покаже, 
че предателите биват тежко наказани и не оставят следа.
Не можете да отделяте зърното от плявата. Водите ни към пропастта.

Давате задниците си наляво-надясно и довличате беда след беда.

 

Вашият мозък е гладък като дъска. Ограбвате милиони човешки съдби.

Вие сте като радиоприемници, каквито лъжи кажат, вие ги повтаряте.

,,Ние сме от правилната страна на историята." - казвате, удряйки се в гърдите.

Отричате се от род, език и родина, а всяка връзка с ближния проваляте.

 

Спомняте ли си детството с умиление?
Родителите ви гордеят ли се с вашата подлост и наглост?

Опитайте се да търсите единство, а не разделение.
Вашата идеология е уж свобода, но знаете ли какво е: ''свобода?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...