dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
30.06.2012 г., 23:09 ч.

За Атлас - по същество 

  Поезия » Друга
1316 1 22

 

 

"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."

"Атлас", Елица Мавродинова

Осъмвам по кожа. И тя ме боли.
А денем болят ме единствено костите.
Атлас умори се и в мен се всели –
до гуша дойде му Земята. И троскотът.

До горе му стигна човешката кал –
проби му под ноктите. Блато поникна
в очите му. Беше Атлас остарял –
остави на мене света да обиквам,

да нося предателя редом с любим,
сълза от око на детето да нося
наравно с лъжеца. Денят ми е дим,
а нощем по кожата плъзват въпросите.

Тогава ги чувствам – човеци по плът.
Едните израстват под ноктите – в троскот.
Но другите в мене до вяра растат.
Държи се Земята – на кожа и кости.

22.06.2012 г.
Д.Дечева

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??