За Атлас - по същество
"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."
"Атлас", Елица Мавродинова
Осъмвам по кожа. И тя ме боли.
А денем болят ме единствено костите.
Атлас умори се и в мен се всели –
до гуша дойде му Земята. И троскотът.
До горе му стигна човешката кал –
проби му под ноктите. Блато поникна
в очите му. Беше Атлас остарял –
остави на мене света да обиквам,
да нося предателя редом с любим,
сълза от око на детето да нося
наравно с лъжеца. Денят ми е дим,
а нощем по кожата плъзват въпросите.
Тогава ги чувствам – човеци по плът.
Едните израстват под ноктите – в троскот.
Но другите в мене до вяра растат.
Държи се Земята – на кожа и кости.
22.06.2012 г.
Д.Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
