dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
Jun 30, 2012, 11:09 PM

За Атлас - по същество 

  Poetry » Other
1444 1 22

 

 

"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."

"Атлас", Елица Мавродинова

Осъмвам по кожа. И тя ме боли.
А денем болят ме единствено костите.
Атлас умори се и в мен се всели –
до гуша дойде му Земята. И троскотът.

До горе му стигна човешката кал –
проби му под ноктите. Блато поникна
в очите му. Беше Атлас остарял –
остави на мене света да обиквам,

да нося предателя редом с любим,
сълза от око на детето да нося
наравно с лъжеца. Денят ми е дим,
а нощем по кожата плъзват въпросите.

Тогава ги чувствам – човеци по плът.
Едните израстват под ноктите – в троскот.
Но другите в мене до вяра растат.
Държи се Земята – на кожа и кости.

22.06.2012 г.
Д.Дечева

© Дарина Дечева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??