За болките не питай Бог
ЗА БОЛКИТЕ НЕ ПИТАЙ БОГ
Какво ли иде занапред?
Едва ли мога да узная.
Реките от масло и мед
текат единствено във Рая.
От сол нагарча утринта,
мъглата иде – пиперлива,
Измислицата свобода
от недомлъвчици прелива.
И лъжа ви, че не боли,
от упор ако в мен забиват
въпроси гневни и стрели
или пък намеци страхливи.
Кога приятелят е враг
и става ли врагът приятел?
Прекрачи ли през своя праг,
човек е пътник в необята.
Уж търси отговор, пък на –
във плен на личните си страсти
пилее дух и светлина
да дири къс измамно щастие.
Не искам нищичко да знам,
спестете ми го, ако може.
Дори да пишеш грешен план,
причина ти си имаш, Боже.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
