За болките не питай Бог
ЗА БОЛКИТЕ НЕ ПИТАЙ БОГ
Какво ли иде занапред?
Едва ли мога да узная.
Реките от масло и мед
текат единствено във Рая.
От сол нагарча утринта,
мъглата иде – пиперлива,
Измислицата свобода
от недомлъвчици прелива.
И лъжа ви, че не боли,
от упор ако в мен забиват
въпроси гневни и стрели
или пък намеци страхливи.
Кога приятелят е враг
и става ли врагът приятел?
Прекрачи ли през своя праг,
човек е пътник в необята.
Уж търси отговор, пък на –
във плен на личните си страсти
пилее дух и светлина
да дири къс измамно щастие.
Не искам нищичко да знам,
спестете ми го, ако може.
Дори да пишеш грешен план,
причина ти си имаш, Боже.
© Валентина Йотова All rights reserved.
