3.06.2022 г., 0:16  

Откровено за 2-ри юни

1.3K 1 4

Празнуването гасне несвободно

и с подло родолюбие се пъчи,

на низка власт за славата угодно,

и вместо да въздига, то ни мъчи.

 

Реклама си за плаващо устройство

в държавна разнебитена машина.

Пришиват си от твоето геройство.

преди да паднат и да си заминат

 

далече в историческата дупка,

която към забвение ги влачи.

Свободно е сърцето, вътре тупка,

за теб на тайно място ще заплаче.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Празнуването гасне несвободно" - хайде да не тълкуваме с теб какво е искал да каже авторът по това, което казал!
    Цитирах и питах конкретно, а и за другото ти отговорих. Въпросът ми към теб е комплимент, доста добре боравиш с аргументи и факти.
  • Квазаре - за празнуването в случая, забранено ли е? Хиляди хора бяха на поклонението и т.н. По принцип: минахме през пандемията с едни от най-либералните мерки. Протести - някой да те е спрял? За интернета - всеки качва и пише каквото му падне - та за какво точно ме питаш? Кое ти е забранено?
    България - питаш за външната политика. Какво общо има тя с празнуването?
    След като сме обвързани с ЕС и НАТО - тези горе, които взимат решенията, тях питай!
    Ти в политиката ли си и ако не си, защо не си?
  • Защо "несвободно"?
  • Много точно и истинско, хареса ми! Поздравявам те, Миленче!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...