*** (За Буквите наши!)
***
Завинаги повярвах в теб
и си отиде самотата.
Дори когато сме далеч
и зее плачеща вратата.
Дори когато не върви -
на всички ни се случва.
И болно е, и ни кърви
сърцето. И почуква.
*
Завинаги какво е? - знам:
Със "Никога" се спряга.
Завинаги със теб съм там,
магьоснице - бродяга...
7 Юли 2005, Балтик Сий, Хонг Конг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
