Aug 16, 2007, 8:48 PM

*** (За Буквите наши!) 

  Poetry
870 0 2
   

***

Завинаги повярвах в теб
и си отиде самотата.
Дори когато сме далеч
и зее плачеща вратата.

Дори когато не върви -
на всички ни се случва.
И болно е, и ни кърви
сърцето. И почуква.
*
Завинаги какво е? - знам:
Със "Никога" се спряга.
Завинаги със теб съм там,
магьоснице - бродяга...

7 Юли 2005, Балтик Сий, Хонг Конг

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??