30.05.2023 г., 17:15  

За цялата любов, благодаря

593 3 8

 

 

Не искам да ви казвам "сбогом",

не искам и сълзички да редя,

но в знак на благодарност мога,

стих мъничък на Вас да подаря.

 

Мерси... за обичта голяма,

за грижите, за топлия ви глас,

за стаята с лъчи обляна

и песните, що пеехме в захлас.

 

Аз тук научих се да сричам

и цифрите да мога да броя,

красиви думи да изричам,

с конструктори палати да строя.

 

Напускам детската градина,

че вече първолак съм... и сега

на вас поднасям детелина.

За цялата любов, БЛАГОДАРЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да ти е жива и здрава Мила, Таничка!
    Всичко с лекота да посреща в живота!
    При мен беше малко по-различно. Първият ми учител, който ме научи да чета и пиша беше дядо ми, мир на праха му.
  • Гоше, Безжичен, Миночка и Райне, благодаря ви за топлите коментари! Иве, и аз миличка не съм ходила на градина, направо на училище, но благодарение на мама можех да чета и пиша. Стихчето обаче е за днешните дечица и особено за моята внучка Мила, която на есен ще е първокласничка!
  • Усмивка, Таничка!
    Никога не съм ходила на детска градина, бях болнаво дете, но твоето стихче ме върна в трепетите на първите ми ученически дни. Ако знаеш колко години ме върна назад...
    Чудесно стихче. Благодаря ти!💗
  • Много хубаво стихче, Таня!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...