За да мога...

17.01.2007 г., 13:15 ч.

Поезия

5.0 (5)

744 0 7

За да мога стихове да пиша,
нужно ми е болката да сливам
с радостта на дните ми щастливи.
Нужно ми е вечерно огнище зиме,
или летен залез, или утрин синя…
Нужна ми е мъничко романтика
в дните, от тъгата посивели.
Нужен си ми ти със своя образ
извор на надежди и съмнения.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Нощта на щурците
Женска участ

Май така си приличаме с тебе, съдба – луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме. И препускаме смело, ...
Почувства ли?

Почувства ли дъха ръждив в листата, изгубили облога със смъртта? Те стелят се със златен отпечатък и...
След мъдростта

Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...

Още произведения »