За да мога стихове да пиша,
нужно ми е болката да сливам
с радостта на дните ми щастливи.
Нужно ми е вечерно огнище зиме,
или летен залез, или утрин синя…
Нужна ми е мъничко романтика
в дните, от тъгата посивели.
Нужен си ми ти със своя образ
извор на надежди и съмнения.
© Дорика Цачева All rights reserved.