Отново предизвикал самотата
и с онзи мой изтръпнал глас,
напомнящ вой срещу луната
на вълк в уречен от съдбата час
отказах да съм част от маскарада,
аз мястото отдавна съм заел
далеч от портите на ада,
които някой вместо мене е проклел
и гледам танца на онез кошути,
те вкупом не вървят на водопой
край църкви стари, непорутени,
притихнали след вълчи вой, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация