За да няма страх
Отново предизвикал самотата
и с онзи мой изтръпнал глас,
напомнящ вой срещу луната
на вълк в уречен от съдбата час
отказах да съм част от маскарада,
аз мястото отдавна съм заел
далеч от портите на ада,
които някой вместо мене е проклел
и гледам танца на онез кошути,
те вкупом не вървят на водопой
край църкви стари, непорутени,
притихнали след вълчи вой,
отгоре мига, мига нащърбена
без време бледата луна,
не, няма кой да викне подир мене,
да сподели от моята вина,
защото съм извикал самотата
и криво огледало е пред мен,
лика познало на луната
и вълчи вой от светлото роден.
Не мразя тези прозаични вълци,
научих се да вия като тях,
когато свети на небето мълком
луната, за да няма страх.
© Димитър Станчев All rights reserved.
