За да се върна
Ти молеше с очи дълбоки
да не тръгна
и в тях удави хиляди слънца,
но аз си тръгнах
без да се обърна –
дори да исках,
нямах сили за това.
Ръката ми остана тъй
студена,
студен остана и пламъкът
в нощта.
Отдавна нямаше сърце
във мене,
не виждаш ли,
че то е в твоята ръка?
И ако само миг
до теб се приближа,
не ще поискам никога
да тръгна,
затова сега сбогувам се
в нощта,
за да мога някога
да се завърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
