8.12.2006 г., 18:08

За децата

867 0 3

По улиците деца играят,
със засмени, мънички лица,
но и те света ще опознаят,
скръб ще тегне и в техните сърца.

А тъй чисти и невинни са сега:
поглеждат ни със детските очички,
те не знаят що е самота,
те са като волни птички.

Но времето не спира, а лети
и ни грабва на своите крила.
И те порастват, но дали
ще намерят красотата на света?

Или ще бродят безпътни
в тъмни нощи, мрачни дни,
като уморени пътници,
загубили детските мечти.

Как на тези мънички деца
да вдъхнем вяра и любов?
Как да им осигурим сега
красиво детство и добър живот?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...