Dec 8, 2006, 6:08 PM

За децата

  Poetry
868 0 3

По улиците деца играят,
със засмени, мънички лица,
но и те света ще опознаят,
скръб ще тегне и в техните сърца.

А тъй чисти и невинни са сега:
поглеждат ни със детските очички,
те не знаят що е самота,
те са като волни птички.

Но времето не спира, а лети
и ни грабва на своите крила.
И те порастват, но дали
ще намерят красотата на света?

Или ще бродят безпътни
в тъмни нощи, мрачни дни,
като уморени пътници,
загубили детските мечти.

Как на тези мънички деца
да вдъхнем вяра и любов?
Как да им осигурим сега
красиво детство и добър живот?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...