По улиците деца играят,
със засмени, мънички лица,
но и те света ще опознаят,
скръб ще тегне и в техните сърца.
А тъй чисти и невинни са сега:
поглеждат ни със детските очички,
те не знаят що е самота,
те са като волни птички.
Но времето не спира, а лети
и ни грабва на своите крила.
И те порастват, но дали
ще намерят красотата на света? ...