29.04.2016 г., 19:17

За деня и нощта

1.2K 0 5

Сънува слънцето безумен сън,

а лъч неволно спъна сънена звезда.

Сълза отрони утрото, дочу се жален звън..,

Луната гневно трепна и  му завидя.

 

Орисаните облаци беснеят - ухание на дъжд.

Крадат от мълниите блясък, обвити във мъгла.

Ядоса се ангел, сърдит и могъщ...

Заби се в земята кънтяща стрела!

 

Покани тъмата звездица на танц.

Железен светилник се кипри във злато.

И все търси, във траур нощта, своя принц,
прокуден да тлее във мрачното блато....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Eva Filth Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Много "black" е този стих, ! Да, нека да има и такива по- мрачни произведения, а на теб определено това ти е "в кръвта".
  • Благодаря ви, че се спряхте на страничката ми! Денят е светлина, а нощта облича черната си рокля
  • Dark Твой стил.
  • С тъмен оттенък, но ми хареса!
  • Мрачна поетика, импонираща ми, защото е от класа на еквивалентност на моята поетична тоналност.. Пиши по-често така, Ева! Достави ми истинско удоволствие, осветено от 5 звезди.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...