Apr 29, 2016, 7:17 PM

За деня и нощта

  Poetry » Other
1.2K 0 5

Сънува слънцето безумен сън,

а лъч неволно спъна сънена звезда.

Сълза отрони утрото, дочу се жален звън..,

Луната гневно трепна и  му завидя.

 

Орисаните облаци беснеят - ухание на дъжд.

Крадат от мълниите блясък, обвити във мъгла.

Ядоса се ангел, сърдит и могъщ...

Заби се в земята кънтяща стрела!

 

Покани тъмата звездица на танц.

Железен светилник се кипри във злато.

И все търси, във траур нощта, своя принц,
прокуден да тлее във мрачното блато....

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Eva Filth All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Много "black" е този стих, ! Да, нека да има и такива по- мрачни произведения, а на теб определено това ти е "в кръвта".
  • Благодаря ви, че се спряхте на страничката ми! Денят е светлина, а нощта облича черната си рокля
  • Dark Твой стил.
  • С тъмен оттенък, но ми хареса!
  • Мрачна поетика, импонираща ми, защото е от класа на еквивалентност на моята поетична тоналност.. Пиши по-често така, Ева! Достави ми истинско удоволствие, осветено от 5 звезди.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...