За днес не остана от вчера
Загубих се в дните. От бързане.
Нямах време и теб да обичам.
Без косите ми с нощите вързани,
не успях на Луна да приличам.
За какво ми е утре, след теб,
щом за днес не остана от вчера?
Свободата ни дреме отпред...
Без конете е пуста и прерията.
Забравих в очите ти себе си.
Да гледаш през мен. Без да виждаш.
Да си спомниш за белите лебеди.
Те ти шепнеха... как да обичаш.
Сълзите ми трудно изпръхнаха.
Пресолени се спряха в душата.
Реките от обич... пресъхнаха.
Но запазих си капка в ръката.
Нямах време и теб да обичам.
Без косите ми с нощите вързани,
не успях на Луна да приличам.
За какво ми е утре, след теб,
щом за днес не остана от вчера?
Свободата ни дреме отпред...
Без конете е пуста и прерията.
Забравих в очите ти себе си.
Да гледаш през мен. Без да виждаш.
Да си спомниш за белите лебеди.
Те ти шепнеха... как да обичаш.
Сълзите ми трудно изпръхнаха.
Пресолени се спряха в душата.
Реките от обич... пресъхнаха.
Но запазих си капка в ръката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
