Където горяло бе преди помежду ни,

отново ще пламне. Аз знаех това.

И нужни ми бяха от теб две-три думи

да тръгна към Ада и пак да горя.

И тлеех в ръце ти... и в устните твои.

За кратко угасвах. Но беше пожар!

А днес той угасна в сълзи и порои,

на бедствие друго се ти отзова...

Следите от въглен от мен ще отърся.

В сълзите горчиви не ще да стоя.

Ще легна на сухо и нека кат’ мърша

от мен да се хранят... Веч’ нямам душа!

А ти виж какво е в любовното блато.

И плувай, не спирай... Далеч от брега

за теб е подслона. И духне ли вятър -

смразен да се чувстваш! За друг ще горя!!!