Където горяло бе преди помежду ни,
отново ще пламне. Аз знаех това.
И нужни ми бяха от теб две-три думи
да тръгна към Ада и пак да горя.
И тлеех в ръце ти... и в устните твои.
За кратко угасвах. Но беше пожар!
А днес той угасна в сълзи и порои,
на бедствие друго се ти отзова...
Следите от въглен от мен ще отърся.
В сълзите горчиви не ще да стоя.
Ще легна на сухо и нека кат’ мърша
от мен да се хранят... Веч’ нямам душа! ...