За думите
Мечтата ми е май чепата -
бодлива като розов храст!
От красотата й все патя,
ала не искам да я спра.
Жадувам всички сложни думи
езикът ни да забрани!
Най-скъпите и ясни само
да имат смисъл доловим!
Посланията ни - без чувства,
се кипрят в моден словоред...
И как в сърцето да ги пусне
отруденият,прост човек?
Душата му - като каруца,
все тегли някакъв товар.
Тя няма нужда от камшик с поуки,
а от споделяне - с другар!
Какво пък? Ето! Ще се впрегна!
До него ще походя - бос...
Не ме обижда,че е беден!
И аз съм на Земята - гост...
От своя хляб ще му предложа.
Ще чуя за какво тъжи.
От речника ни невъзможен
ще махна мазните лъжи.
Ще ни покрие тишината...
Крайпътна,каменна чешма
ще спре Духа ни - пътник жаден
за думите - като вода!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
