gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
Oct 11, 2018, 4:02 PM

За думите

664 1 4

                                   Мечтата ми е май чепата -

                                   бодлива като розов храст!

                                   От красотата й все патя,

                                   ала не искам да я спра.

                                   Жадувам всички сложни думи

                                   езикът ни да забрани!

                                   Най-скъпите и ясни само

                                   да имат смисъл доловим!

                                   Посланията ни - без чувства,

                                   се кипрят в моден словоред...

                                   И как в сърцето да ги пусне

                                   отруденият,прост човек?

                                   Душата му - като каруца,

                                   все тегли някакъв товар.

                                   Тя няма нужда от камшик с поуки,

                                   а от споделяне - с другар!

                                   Какво пък? Ето! Ще се впрегна!

                                   До него ще походя - бос...

                                   Не ме обижда,че е беден!

                                   И аз съм на Земята - гост...

                                   От своя хляб ще му предложа.

                                   Ще чуя за какво тъжи.

                                   От речника ни невъзможен

                                   ще махна мазните лъжи.

                                   Ще ни покрие тишината...

                                   Крайпътна,каменна чешма

                                   ще спре Духа ни - пътник жаден

                                   за думите - като вода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0