Мечтата ми е май чепата -

                                   бодлива като розов храст!

                                   От красотата й все патя,

                                   ала не искам да я спра.

                                   Жадувам всички сложни думи

                                   езикът ни да забрани!

                                   Най-скъпите и ясни само

                                   да имат смисъл доловим!

                                   Посланията ни - без чувства,

                                   се кипрят в моден словоред...

                                   И как в сърцето да ги пусне

                                   отруденият,прост човек?

                                   Душата му - като каруца,

                                   все тегли някакъв товар.

                                   Тя няма нужда от камшик с поуки,

                                   а от споделяне - с другар!

                                   Какво пък? Ето! Ще се впрегна!

                                   До него ще походя - бос...

                                   Не ме обижда,че е беден!

                                   И аз съм на Земята - гост...

                                   От своя хляб ще му предложа.

                                   Ще чуя за какво тъжи.

                                   От речника ни невъзможен

                                   ще махна мазните лъжи.

                                   Ще ни покрие тишината...

                                   Крайпътна,каменна чешма

                                   ще спре Духа ни - пътник жаден

                                   за думите - като вода!