diesto (Данаил Антонов)
973 520
24.03.2019 г., 2:45 ч.

За двайсет грама душа... 

  Поезия » Любовна, Философска
491 6 4

Буквално, ни делеше океан. 

И някакви си седем часа разлика. 

От моята душа ти дадох грам, 

останалите двайсет - ги похарчих... 

А иначе дойдох със пълни шепи, 

готови да те залепят със нежност. 

То, счупеното как да го залѐпиш,  

разпръснало се в капки безнадеждност... 

Дойдох, нарамил толкова желания. 

В очите ти прочетох кратък стих. 

За истинска любов и за страдание, 

от туй, че без да искам я убих... 

Отново ни разделя океан. 

А ние, най-солените морета - 

го пълним да прелива от тъга, 

да може ако стигне до небето... 

Задръж го и последния ѝ грам, 

от двайсет, дето имала е тежест - 

душата ми, похарчена в аванс, 

тъй счупена със теб или без тебе... 

 

Стихопат. 

(DannyDiester) 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уникални благодарности, Дани! За таланти не обичам да говоря, но сама знаеш - зад красотата почти винаги стои мъка... Още веднъж - благодаря, мила!
  • Уникални стихове имаш Дани!
    И не ти правя комплимент, просто имах нужда да ти го кажа!
    Голям талант!
  • Поздрави за начина,по който успяваш да развълнуваш..тези 20 грама са толкова ценни...
  • Тъгува душата на поета без нежност...
Предложения
: ??:??