За двайсет грама душа...
Буквално, ни делеше океан.
И някакви си седем часа разлика.
От моята душа ти дадох грам,
останалите двайсет - ги похарчих...
А иначе дойдох със пълни шепи,
готови да те залепят със нежност.
То, счупеното как да го залѐпиш,
разпръснало се в капки безнадеждност...
Дойдох, нарамил толкова желания.
В очите ти прочетох кратък стих.
За истинска любов и за страдание,
от туй, че без да искам я убих...
Отново ни разделя океан.
А ние, най-солените морета -
го пълним да прелива от тъга,
да може ако стигне до небето...
Задръж го и последния ѝ грам,
от двайсет, дето имала е тежест -
душата ми, похарчена в аванс,
тъй счупена със теб или без тебе...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
За таланти не обичам да говоря, но сама знаеш - зад красотата почти винаги стои мъка... Още веднъж - благодаря, мила! 
